Интервю за Lifebites.bg: "Чувствам се безсилен пред простотията"

Кой е Николай Йорданов?

Тийнейджър в тялото на мъж на възраст, която навремето погрешно се определяше като средна. Иначе чисто биографично – от 20 години работя като сценарист, главен редактори и креативен продуцент в телевизията с над 40 предавания в биографията си. Преподавам „Риалити тв формати“ и „Производство на тв шоу програми“, и съм асистент в няколко модула по драматургия в НАТФИЗ. Автор съм на две книги – „Записки от ада“, която ще бъде публикувана във второ разширено издание тази година и „Не казвай на мама“, чието продължение – „Не казвай на никого“ се надявам да представя скоро.

Кога започна да пишеш?

Когато се запознах с Валя Червеняшка, една от медицинските сестри, осъдени на смърт в Либия, и я попитах защо не е написала книга за преживяванията си в затвора. „Никой не ми е предлагал“ – отвърна тя. Предложих ѝ. Написахме я. Услади ми се.

Има ли връзка между телевизията и литературата?

Има връзка между всички медийни продукти и произведения на изкуствата. Сюжетите са едни и същи от зората на времето до днес, просто интерпретациите са безброй. Намислил съм да претворя преживяванията си в телевизията в хумористична книга. Или две.

Кое е онова нещо, което смяташ, че студентите ти трябва да научат на всяка цена?

Че техните талант и творчески постижения нямат стойност ако не са добри хора. Че всеки техен продукт и всяка тяхна творба трябва да провокира аудиторията, да ѝ носи освен развлечение или информация и още нещо – послание и емоция. Що се отнася до материалът, който им преподавам – всеки взима това, което намира за необходимо. Аз не искам да назубрят казаното от мен. Искам чрез него да ги накарам да мислят.

Кой е любимият ти писател?

Нямам любими автори, имам любими произведения. Разграничавам творците и техните творби.

Какво те вдъхновява да пишеш и как се справяш със зациклянето?

Надявам се да не прозвучи твърде самоуверено, но никога не съм „зациклял“. Не мисля, че това се дължи на някакъв особен талант – просто заради работата си в телевизията и Академията много рядко сядам да пиша. Но преди това да се случи процесът си върви някъде в дебрите на ума ми и щом успея да седна пред компютъра текстът просто се излива. Вдъхновяват ме хората. А ме надъхва несправедливостта. Литературата е начинът да ѝ отвърна.

Подготвяш ли следващ роман?

Поне няколко. Пише ми се. В момента работя по три различни ръкописа. Не искам да се превръщам в LGBTQ автор, рамките не са ми интересни, въпреки че определено имам какво още да кажа по тази тема. Искам да опитам творческите си сили в трилъра, в комедията. Та се надявам да създам роман във всеки от тези жанрове.

Има ли предаване, което си искал да направиш, но не си имал възможност? 

Понаситил съм се на телевизията, но с удоволствие бих правил танцово предаване за таланти или Amazing Race – но световният вариант, а не версията за бедни на Слави Трифонов отпреди години.

Как се справяш със себе си в моменти на слабост?

Аз съм човек, който гледа единствено напред и винаги имам планирани неща за поне година в аванс. Така че бързо преодолявам и нещастия, и травми, и депресивни нотки. Просто животът е твърде кратък, за да се отдаваме на моментите на слабост. Предпочитам да подходя рационално, да си направя изводите и да продължа в единствената посока, която е важна – по пътя към финала.

Какво може да те ядоса бързо?

Комбинацията от простотия и простащина. Наскоро се сблъсках с един мениджър на голяма верига за техника. Арогантното му, агресивно просташко поведение, ме изкара от кожата ми. Чувствам се безсилен пред такива хора, защото те нямат нито моралния, нито емоционалният ресурс да разберат колко са низки. После обаче си казвам, че аз съм прекарал няколко минути с тях, а те и близките им трябва да съществуват скотски през целия си живот. И ми минава. Прагът ми на ядосване се вдига непрекъснато, каляван две десетилетия в телевизионния бизнес, така че се ядосвам все по-малко.

Имаш ли предпочитан жанр за четене?

Не. Но когато ми хареса книга от определен жанр търся нещо сходно. На периоди съм. Напоследък чета за робството в Щатите, преди това бях на вълна „антиутопия“, покрай „Не казвай на мама“ – на LGBTQ тематика. Така че сменям жанровете. Определено съм литературно полигамен. Сега ми се чете добър хорър.

Трудно ли е да си писател в България?

Аз не си изкарвам парите от литература, не съм професионален писател, така че на мен ми е лесно. Питайте Георги Господинов, Здравка Евтимова, Милен Русков или другите прокламирани имена – те могат да отговорят по-точно.

Какво не те попитах, а би искал да кажеш?

Доста си поговорихме, но сигурно има още много неща, които да си кажем. Аз и ти имаме общи интереси към преплитането на текст и танц и това би била интересна тема. А на читателите на Life Bites искам да кажа – четете. Каквото си искате. И учете децата си да обичат четенето. Това ще ги направи по-свободни и успешни хора.

Прочетете цялото интервю с Анна Палазова тук.