Когато си дете във времена без повсеместен интернет* родният град е целият ти свят. В моя случай това се оказа Варна. Щом започнах да уча в Пловдив и в София [минавам на варненски] напрау са изкорах че новити ми авери ни знаят ко е туй палачор.
Самите варненци яростно отричат смешките на тема "ний сме отдалеку и говорим меку". Аз също се опитах да браня нашата чест пред приятели от други градове, недокоснати от море. За жалост бяхме седнали в Хепи(ту) и докато обяснявах как при нас не се говори меко дойде сервитьорката и каза: "Ету вьи кафьету, ето вьи Капиту"... И мачът свърши. Пребивавайки в града е полезно да знаете базови думи на местния език, и тук неизчерпателно са изброени най-ключовите от тях. Но преди това...
За да говорите варненски е особено важно:
Да добавяте при всяка възможност наставка "-ту". Например Ани[ту], домати[ту], петдесет[яхту], въже[нциту] и т.н.
Да съкращавате думите до техния екзистенциален минимум. Всеки поет дъх кислород руши клетките и ускорява стареенето, така че защо да го хабим ако можем да отправим същото послание с по-малко букви. Целта е при говор да се спестят максимален брой звуци. Например "какво" е недопустимо разточителство, което лесно се заменя с "'ко". "Сега" лесно става "ся", Въобще тук недоумяваме кому е нужно да се изговоря протяжното "Какво ще правим сега?", след като "Ко ши прайм ся?" задава същия основополагащ въпрос.
По аналогия не ви е нужно да отделяте всяка дума с въображаем интервал, след като лесно можете да ги слеете: в едновременно провлаченото, но и забързано "Къдьеотиатьидаядьетилиотиатьиве?
Задължително слагате "ь" пред всяка възможна гласна, освен понякога "е", защото...
...недолюбвате "е" и я заменяте с "и". Ето как "пердета" става "пир-дье-тъ". Това поражда казуси от типа на "Кухнята ньи работи, само бара ньи работи", в които трябва да съобразите кое работи и кое не.
"Щ" също не е на почит и няма причина да затормозявате езика си с "ще", при положение че "ша" върши съвсем същата работа.
Всяка дума има своята непосредствено изговорена алтернатива, в която първата съгласна, последвана от гласна, се замества с "м": "партии-мартии", "коли-моли", "ракии-макии", "кифли-мифли", и - с извинение - "винетки-минетки". Принципът се прилага и за определени изрази (напр. "Ко стаа - мо стаа?")
Но стига правила.
Ся ша ви науча кое ко значи:
авѐр - приятел, партия
Аверът (или авьерчиту) е нещо като buddie. Междуаверските отношения са необятна палитра - може да иде реч за съсед, партньор на белот или баскет, приятел, някой, с когото обичаш да пиеш или за "твоя човек" в дадена организация. ("Моят авьер ша опрай нищатъ!") Женският еквивалент на авера е аверката, като между авер и авер отношенията са чисто приятелски, но между авер и аверката му се допуска интимност.
а не ве / а не фе - да
Този израз е категорично, необоримо потвърждение, което в отделни случаи се подчертава и с допълнението "а не ве, швепс". Обяснение защо точно швепса утвърждава засега не е намерено, но това е ултимативното продуктово позициониране.
а̀сифон (А-си-фон!) - варненски аналог на айсиктира, но с щипка потрес.
бактѝсах - писна ми, омръзна ми
Бактисването е местния еквивалент на basta - оня момент, в който точката на кипене достига висоти, пътя надолу от които е стръмен и невинаги посилен. Състоянието на бактисване се нарича бактън и може да разтрогне дори съюза между авери, ако се стигне до т.нар. кафа̀.
бахър - студ, мраз
Във Варна снегът е рядко срещано явление, та зимъска е студено по един особен, ветровит начин, и в общи линии бахърът е голям!
ва̀рналия - варненец
гевезѐ - глезльо
Гевезето се превзема и тръшка при всяка възможност, което се окачествява с така нареченият гевезалък. "Ко са гивизиш ся?" е чест вопъл в Морската градина, денем отправян от майки към дечица, а нощем - от тийнейджъри от мъжки пол, които не получават ласки от тийнейджъри от женски пол.
гюдирѝя - гъба за миене на съдове
Понякога наричана с умилителното гюдирийка, гюдирията обира мръсотията, поради което някои я бъркат с...
гювендѝя - лека жена, парясница
Гювендията е немирница, известна още като разтурикъща или развейпрах. Поради руското присъствие в града може да чуете и чудната, изчерпателна дума сволоч.
далдисване - давене
Всъщност далдисването е онази критична точка, в която водата, по презумпция морска, ти стигне брадичката. Но се употребява и в по-битов смисъл. Например аз като бебе съм далдисвал от плач. Явно от съвсем малък съм искал да кажа на света нещо много важно. Все още светът се опитва да разбере какво е то.
джиджѝ папа̀ - пържени филийки
Само сравнете информативното, лишено от всякакъв вкус "пържена филия" с изящния звукопис на джиджипапату. Очевидно е кое повече се услажда на небцето!
изко̀рване - изумление, силно учудване
Да са изкораш съдържа широк диапазон от състояния, общото между които е че сте в изключителна почуда. В някои квартали изкорването е особено силно и там хората даже казват: "Изкорках са!", но това палаво допълнително "к" е лексикална драма, изгубена в потайностите на града. Човек може да се изкора и от хубаво, и от лошо, а излизането от статус на изкорване отнема от няколко секунди до часове според образователните и социални постижения на изкорания индивид.
каталясване - умора
Каталясването не е обикновено изтощение, това е умора на прага на силите, заради която може да изпаднеш в ступор. Често върви ръка за ръка със суркането.
кафа̀ - силно бактисване
ко̀мбал - око
Ако трябва да сме точни - често не е просто око, а си е цяла очна ябълка. Но нека признаем, че "да хвърля един комбал" звучи много разузнавателно от семплото "да хвърля едно око". Самото действие може да се опише и с думата киризя.
курдѝсване - настаняване
Да са курдисаш значи да са наденеш дето не ти е много мястото, и то с решителност, граничеща със запъването. Курдисването е трудно преодолимо, и често върви ръка за ръка с назландисването.
лѝмки - топчета
Лимката е стъклено топче, което удря други лимки в популярна навремето игра. Във варненските представи когато някой се държи странно тия топчета се джуркат в мозъка като топчетата от тотото и се казва, че "тоя има лимки в главата."
льохман - непохватен човек
Льохманът е загубеняк, вързан в ръцете и със смешна походка. Подобно на хюмнето е обект на присмех, но сексуалната му ориентация е неустановена.
маза̀ - мазе, ама във Варна са от женски род
мандахѐрцане - лениво шляене
Мандахерцането винаги се случва, когато бързате особено много или сте под напрежение и някой се мандахерца в тоалетната. Обикновено е придружено от клатене на тялото, което допълнително напряга обстановката.
мой - много голям авер, който би ви бил "бате" ако сте в София
муам - настървено хранене
назландѝсване - колебание
Назландисването е малко като ухажването на жена - вече е решила че ще прави любов с авера, ама оставя клетника все пак да се потруди, преди да се стигне до консумация. При успешно преодоляване на назандисването другата страна кандисва и се съгласява с привидна неохота на нещо отдавна решено.
окепазявам - съсипвам
Окепазяването е висша форма на разрухата - грозно, по свински и с доволство.
оръфляк - дрипльо
"Оръфляк" е не просто начин на обличане, а и начин на поведение и живот. Оръфлякът е първи братовчед на утепляка и е само на крачка от това да се окаже палачор.
палачо̀р - мърляч
Палачорът е особено небрежен варналия, чиято мърлявщина не се побира в съответната дума. Например можем да кажем че ремонтите на "Граф Игнатиев" или някои пътища в страната са палачорски. Сигурно защото ги дават на авери.
смарянгасване - потиснатост, депресивност
Смарянгасването е подчертано висока степен на спичането - когато някой е смарянгясал той е силно "спекан". Да не се бърка с "пьекан", което е хубаво. ("Тоя обикновено е много пекан ма ся са е смарянгясал, чуек, направо ма изкора!")
стирка -парцал за миене на под с дръжка
Вижте колко дълго описание се побира в едва две срички. Стирката е туй, на което софиянци викат "моп". Не е ясно дали произходът иде от английското stir, ама само като си помисля да ползвам стирка ми се разбърква стомаха, та може и да е оттам.
су̀ркане - влачене
"Да са суркаш" означава да имаш изнервящо ленива, бавеща останалите походка, при която даже те мързи да отлепиш крак от настилката и тогава "си суркаш краката". Води до изтъркване на подметки.
хюмнѐ - пасивен гей
Хюмнето е момче, което умее неща, дето и аверките не ги могат. Макар да се използва в негативен смисъл понякога "хюмне" се употребява и като обръщение между авери, но да не влизаме в аналите на тази тема. Активните гейове нямат собствено название, което прави хюмнето някак по-специално в региона.
чакаля - чакам, ама по̀ така
Специфичен вид очакване с елемент на засада, подсилено с индианско спокойствие и чувство за неизбежност. Ударението е на последната буква по френски маниер, а и придава категоричност на чакаленето.
шо̀рам - пия
Шорането е подвид на наливането, обикновено с алкохол, и има бохемски оттенък. В редки случаи човек може да са нашора и с вода, но истинското шоране е на висок градус. Съответно то води до пълнене на пикочния мехур, преодолимо чрез извънредно логичното да са изшорам, което често се случва навън. Чрез употреба на израза "Как сме са нашорали" се избягва объркване с думата пили, което пък е малкото на кокошката.
_______________
*Времена без повсеместен интернет - цялата човешка история до средата на 90-те години (бележка за родените през XXI век).