Според проучване на "Евробарометър" в края на миналата година, западноевропейските общества са по-толерантни към хомосексуалните, отколкото хората от бившия социалистически лагер. Едва 7% от българите биха приели детето им да е гей. Проучване показа, че 70% от тийнейджърите с различна сексуална ориентация са подложени на вербален тормоз в училище. На този фон много от тях избират да крият истинското си "аз". За тайните и неприемането си говорим с автора на романа "Не казвай на мама" – Николай Йорданов.
Защо се хвана да пишеш книга по тази доста щекотлива тема?
Аз не бях запознат с току-що цитираните данни и това означава, че заглавието на книгата всъщност е доста точно, защото твърде много хора живеят в лъжа от най-близките си. Иначе конкретният повод беше много брутална случка, в която едно момче - Михаил, беше убито в Борисовата градина, защото приличал на гей. Не защото е... Този човек е учил за лекар. Тоест днес като аплодираме медиците, които спасяват животи, можехме да аплодираме и него. Но за съжаление той не получи такъв шанс... И се оказа, че хората, които са го убили, са отишли в парка с идеята "да го прочистят от гейове" - тоест това е абсолютно предумишлено убийство.
Как приключи това дело?
Осъдиха ги на не много години - тоест тези хора на по двайсет и няколко годишна възраст отново ще са част от обществото, а това момче - не.
И ти, тръгвайки от тази история, написа "Не казвай на мама"? Това е художествен текст, или документална книга?
Това е роман, художествен текст, който раказва историите на десет души в осем държави, тъй като в различните страни има много различно отношение към тези хора. Например в Испания е разрешено да сключват брак или да съжителстват, а само през една държава от нас - Иран, има смъртно наказание. Свързах се с хора от всякакви места, което отне много време. Получих огромен брой откази...
Дори да говорят без да бъдат разкривани като самоличност?
Да, защото в някои от тези държави има скрита морална полиция, която ги провокира - през сайтове, през апликации...
Тоест те мислят че си ченге под прикритие, което се опитва да ги накара да се разкрият?
Да. Някои хора, веднага след като ми отговориха, ме блокираха, изтриха си профили във всякакви социални мрежи... И тези хора са използвани за прототипи, но това не са техните истории, това са по-скоро някакви отправни точки. В книгата се разхождаме от Южна Корея до Щатите, от Уганда до Испания и така нататък.
Приличат ли си историите?
Не.
Предвид колко различен е контекстът, в който живеят тези хора, дори и чисто законово?
Покрай работата си в телевизията съм срещал хора от всякакви държави и всякакви култури и съм се убедил, че в същността си хората са еднакви. Но историите не си приличат точно заради това, че обществата ги третират по различен начин.
Българската история каква е?
Тя е за двама близнаци - единият е хомосексуален, другият - хетеросексуален, и това поражда много остър конфликт между тях.
Предполагам и вътре в семейството?
Да, и те реагират по един, според мен, неприемлив начин - започват да се опитват да лекуват единия, за да не "зарази" другия. Това да си хомосексуален не е заразно. И фактът, че двама близнаци са отгледани от едни и същи родители в една и съща социална среда за мен показва, че това [различната им сексуалност] е нещо съвсем естествено.
Как си обясняваш, че според "Евробарометър" едва седем процента от българите казват че биха приели ако детето им един ден дойде и каже, че е гей?
Видеото, което изгледахме преди разговора, за мен отговаря на въпроса, защото наистина може да се случи да мразиш най-близкия си човек, без дори да го знаеш. Нямам обяснение, струва ми се че обществото върви с малки стъпки към приемане и много се надявам да е така. Аз съм много благодарен на моите родители. Книгата е посветена на майка ми, която за съжаление изгуби битка с рака и не успя да я прочете. Но тя ме възпита в дух на това да възприемам човека по съвсем други критерии - дали е добър или не, талантлив или не, умен или не. Какво значение има каква религия изповядва или какъв е етносът му, или каква е сексуалността му. За мен това е абсолютно необяснимо.
Ти си даваш сметка, че в момента сигурно много хора си казват: "Аха, този щом е седнал да пише книга за хомосексуалните най-вероятно и той е такъв." Как отговаряш на такива коментари, въпроси, ако ги получаваш?
Честно казано не съм получавал пряко такъв въпрос, може би зад гърба има някакво пустосване. Не знам, като отворят фитнеса ще видим дали батките ще ме гледат по-лошо заради тази книга. Истината е, че за мен в много ранна възраст човек би трябвало да може да отграничи темата на една книга от нейния автор. Допускам, че не всеки, който пише за мафията, е мафиот; не всеки, който пише за наркотиците е наркоман. В българската история персонажът тръгва точно в тази посока - наркотици, безразборен секс. Аз, например, в живота си не съм ползвал наркотици, но в книгата има доста детайлни описания на това как човек се чувства [когато е надрусан]. Смятам че това отговаря на въпроса.
Казваш, че откакто си се захванал да пишеш тази книга, седем години, си обяснителен в режим. За какво трябва да се обясняваш?
Защото възниква този въпрос - защо пишеш тази книга, защо избра това... Според мен по-възрастните ми роднини хем се гордеят че съм издал книга, хем питат защо точно тази. Аз имам много сюжети в главата си, те не са на подобна тематика, но честно казано смятам че темата е важна. Ние в момента сме под карантина, която ще мине и замине, а тези хора са под карантина цял живот.
А променят ли се постепенно нещата? Ти работи със студенти, преподаваш в НАТФИЗ. По-младото поколение колко по-различно отношение имат?
Разликата е огромна. Колкото по-млади са толкова повече са толерантни. Аз се надявам тази книга да е една стъпчица към това не тези хора да бъдат приемани, а да бъдат третирани точно като всички останали. И това, което забелязявам сред хората, които са на 18-19-20 години е, че на тях просто не им пука. Те не гледат през тази призма, не разделят хората по този критерий. И това е най-хубавото нещо, което трябва да се случи.
Цялото интервю и разказки на Наталия Симеонова и Прея за записите на аудио-варианта на книгата гледайте тук: