Кога се роди за първи път идеята за „Не казвай на мама“?
Когато чух история на гей момче, което представяше своя приятелка за гадже пред майка си.
Колко време отне написването и подготвянето на проекта и кои моменти бяха най-трудни и предизвикателни за теб?
Започнах да пиша книгата през 2012-а година между два телевизионни проекта – „X Factor“ и „Предай нататък“. Представях си, че ще е просто не много обемен роман, който ще ми отнеме няколко месеца. Седем години и 400 страници по-късно напълно осъзнах колко съм бил наивен.
Какво те вдъхнови да напишеш роман на ЛГБТ+ тематика?
Несправедливостта. Предишната ми книга, „Записки от ада“, бе разказ за живота в либийски затвор на една от осъдените на смърт медицински сестри – Валя Червеняшка. Темата ми бе любопитна заради това, че осем българи бяха несправедливо обвинени в чудовищно престъпление. Хората, чиято сексуална ориентация е различна от тази на мнозинството, са подлагани в продължение на столетия на гонения, насилие, унижения. Защо?
През 2008 година едно момче, Михаил, бе убито в Борисовата градина, защото приличал на хомосексуален. Той е учил за лекар. Убийците му искали да „прочистят парка от гейове“. Те не са учили за лекари. Отнели са не само неговия живот, но и на всички хора, на които един бъдещ медик е можел да помогне.
Как би описал “Не казвай на мама” пред напълно неподготвения читател?
Това е една необикновена книга – нещо като приключенски магически реализъм. Не е типичния гей роман, нито просто любовна история. Надявам се енергията ѝ да ви хареса и текстът да ви вдъхнови. Ако това се случи, дори с един-единствен читател, имало е смисъл.
Официалната премиера на романа ще бъде придружена от танцов спектакъл. Разкажи повече за това, което сте подготвили.
Гледах филма на хореографа и режисьор Коста Каракашян “Waiting for Color” и реших да го поканя да помогне за представянето на книгата. Този човек е невероятен, със страхотен артистичен заряд. Обединиха сили с хореографа на „Гласът на България“ и съосновател на “Rio Crew” Радостина Точева и резултатът е 10 минутна танцова есенция на книгата. И понеже обичам да си усложнявам живота поканих младият режисьор Теодора-Косара Попова да го адаптира като късометражен филм. В момента, в който видях нейния “Tanda”, който е изключително красиво заснет, я поканих да филмира спектакъла. Така че „Не казвай на мама“ вече е не просто книга, а мултимедийна платформа, която освен сценична и кино адаптация включва също арт фотографии и видео-миниатюри на съвсем младия талант Йоанн Стоев. Публикуваме ги в посветения на книгата Instagram профил – donttellmamabook.
Пълният текст на интервюто четете тук: