От хората в държава, която отказва да разпознае Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост като национален празник, не бива да се очаква много по отношение на правопис и правоговор. Но ако - макар укорима, националната грамотност е обяснима, то бъговете в изказа на политици, представители на културата и на медиите, са дразнещи като реч на Цвета Караянчева. При това някои грешки са толкова разпространени, че придобиват гражданственост и се настаняват трайно в езика като неизкореними езикови плевели. Ето четири от тях:
Впредвид. Може ли някой да обясни как в живия живот "в" се съчетава с "пред"... Достатъчно е да си го представим като случка и едното отпада. И тъй като не може да вземеш "ввид", явно остава "предвид". Още повече че едно е човек да види, а съвсем друго - да предвиди. Тази ситуация ни води и към изрази от типа на "в анфас", но да не бъдем идеалисти. Отгоре на всичко окичването на "предвид" се дообогатява и с други странни предлози и представки, което води до екстремности като "на[в]предвид". Което пък на свой ред ни води до чудното...
Отивам на Варна. Тази грешка е простима единствено за привържениците на хипотезата че Земята е плоска. Тогава спокойно човек може да иде и да се настани на нещо, в случая град. Повечето хора обаче не стъпват на града, а влизат в него. Вероятно отклонението се корени в изрази от типа на "отиваме на ресторант/бар/кино/майната си". Само че Варна е име на град, а не самия град. Та както не отивате на Стефан, да речем, така не отивате и на Варна. И помнете, едно е любимият да ви чака на легло и съвсем друго - в легло. Ситуациите са различни. Преживяванията - също.
Панирам. Много неща може да панира човек, сред които пиле, кашкавал и дори сладолед. На мен лично ми се панира мозъка, когато някой, изпадайки в паника, се панира. Това е допустимо единствено в света на особено атрактивната анимация, но ако не сте анимационенн герой, е много по-вероятно да се паникьосате. Все пак можете да изпаднете а "паник-атака", а не в панираща атака. Та, без паника!
Преценям. Тук можем да добавим също "намалям" или, не дай Боже, "оценям". Не знам защо хората са така стиснати на срички, та пестят тая пуста "-ва", но цитираните думи просто не съществуват.
И това е само за правоговора. Правописът по-добре да не го захващаме, че е демоде. А пълният и кратък член са си за отделен труд. Но - както казваше един предподавател в Пловдивския университет: "В повечето езици определителният член е предпоставен. В българския обаче не е така. Което още веднъж доказва, че това, което на хората им стърчи отпред, на нас ни е втъкнато здраво отзад". (Не отзаде). Та така. Говорете правилно или мълчете повечко. Второто е за предпочитане.
Comments