За някои хора телевизията е мистериозна машина, за други е жив организъм с туптящо сърце и душа. Представям ви един човек, който спада към втората група хора. Той е работил в някои от най-запомнящите се телевизионни продукции и е написал роман, който няма как да забравите след като прочетете. Оставете се на магията и вижте разговора ми с посателя и сценарист Николай Йорданов.
Широката публика не те познава освен като автор на вече две книги. Обаче пък си работил по толкова много телевизионни продукти, че ми е неудобно да си говоря с теб.
На мен ми е удобно, защото в крайна сметка така става - човек започва, едното предаване води до другото и хайде този сезон, хайде онзи сезон и изведнъж разбираш че си над 40...
Въобще не ти личат. Може би заради прическата. И на мен не ми личат...
Е, ние имаме доста общи неща. "Николаос", "Николай" - почти съименници, имаме сходни прически, и двамата сме симпатични без да сме красавци...
Много добре го каза - симпатични, без да сме красавци. Към предаванията - имаме "Предай нататък", "Ясновидци", "X Factor", "Гласът на България"...
..."Африка: звездите сигурно са полудели", с Катето Евро правехме едно много весело предаване - "Игрите на звездите"...
Не мога да не те попитам за облеклото - защо Ленин е под формата на Волен Сидеров?
Този човек... Много му се дразня, защото той насажда точно това отношение към разни групи хора, заради които е написана книгата "Не казвай на мама"... Четиристотин страници, седем години за да я напиша, но не е толкова страшно, колкото звучи. За мен е проблем присъствието на такъв тип хора в обществения живот. Основната му идея да стане кмет на София е за да няма гей-прайд. Споменавам прайда, защото в книгата се разказва за хомосексуални персонажи без това да е гей книга.
Колко са персонажите в книгата?
Има десет персонажа, които започват като десет паралелни разказа и в един момент се сглобява една наистина глобална картина. Защото действието се развива в много държави - на границата между Северна и Южна Корея, има две истории в Африка, в Щатите - наистина глобален сюжет. Аз не съм бил във всички тези държави и това изискваше проучване. Отидох в Иран, където се развива един от сюжетите и за да ми дадат виза написах писмо, че няма да описвам в статия или книга нищо, което видя там... И аз го написах и подписах и предполагам че докато е сегашната управа на Иран, която е прекрасна държава, със страхотни хора, за съжаление няма да имам достъп. Хората, колкото и да са различни по някакви според мен глупави критерии, като цвят на кожата или произход, всъщност са еднакви.
Може ли тази книга да повлияе на хората, които се крият все още или хора, които не искат да казват на други заради различни предразсъдъци, че са хомосексуални?
Честно казано това не е целта, защото всеки има право да избере какво да каже, да не говорим че в част от държавите, в които се разказва в тази книга, така нареченото излизане от килера е равносилно на присъда и на смърт - има смъртна присъда в Иран, което през една държава от нас за такова нещо, така че те не могат просто да излязат и да се заявят. За мен са по-ценни отзивите от хората, които не са с такава сексуална ориентация и книгата успява да им промени нагласата и мирогледа, което ако се случи дори с един човек за мен е огромно постижение.
Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш?
Беше много травмиращо, когато две години слад като започнах да пиша книгата някой сутрин влече през отворен прозорец в къщата, в която живея, и ми взе всичко, включително бельото... Кой краде бельо! Но покрай бельото ми открадна компютъра и хард диска с целия ми архив десет години назад в телевизията, всички документи, всички снимки и книгата.
Как се казва точно предмета в НАТФИЗ, който преподаваш?
Риалити тв формати, защото аз...
Защото си си шефа на риалито...
Не точно, но да речем че съм в топ 3.
Кое е най-смешното нещо, което си правил в телевизията?
Повярвай ми, да правиш кастинг за ясновидци е доста весело. Например дойде един човек, който каза че може да е на снимки само след 10:00 часа...
...Защо, спи му се?
...И аз казах че не мога да му обещая това, и той отговори че просто до 10:00 часа работи на една друга планета. Това беше един от малкото случаи, в които нямам решение - нито мога транспорт да му уредя... Не дойде в крайна сметка този човек. Така че е весело. Много е весело по музикалните формати когато влезе някой и си мисли че пее страхотно, а пее много зле, но ти не трябва да му го покажеш... И съм се научил - маса с дълга покривка, да си изтървеш химикала, да се покискаш долу и да се изправиш.
А ти си имаш прийоми...
Неволята учи. Всякакви хора са идвали - елфи...
Елфи?
Да, едно момиче си мислеше че е елф... С едни уши дойде...
Обаче от тази планета.
Тя живее в гората, не живее на друга планета, няма проблем. Но хубавото в телевизията че никога не е скучно.
Последен въпрос - история, която искаш да разкажеш и още не си разказал.
Пълен съм с такива истории, имам около десет ненаписани книги, но все не остава време да ги напиша. Имам в главата си антиутопия, имам комедйна книга за телевизията... Има много материал. Много ти благодаря за разговора.
Аз ти благодаря.
С това име... Ставаме!
Comments