“Не казвай на мама” - романът, който търси достойнство за хората без право на любов

Николай Йорданов е работил като креативен продуцент на най-големите ТВ формати у нас. В момента е асистент по драматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов”. "Не казвай на мама" е неговата втора книга.

Година след своето издаване, романът може да се похвали с: място в топ 20 на най-продаваните български книги за 2020; номинация за наградата “Хеликон”; аудиоверсия с гласовете на Ваня Щерева, Бойко Кръстанов, Прея, Ваня Щерева, Боряна Братоева и др. Какво стои отвъд тези “продуцентски успехи” на книгата, разказва Николай Йорданов.

За идеята на романа и “розовият фашизъм”

"Цялата идея на романа е, че всички са едно цяло. Че това са късчета от едни и същи души - две, три. Но в никакъв случай не мога да приема, че трябва да се правим, че мъжете и жените са еднакви. Те не са. Има харта на ЕС, според която първото изконно право е правото на достойнство. Това е, което считам, че трябва да се постигне. Не тези хора да имат специални привилегии, а просто да имат същите права, каквито всички останали", казва Николай.

Как стигна до своите истории?

Да живеят социалните мрежи, защото през Фейсбук, през различни app-ове (приложения - бел.ред.), сайтове и т.н. успях да стигна до хора от тази общност от всякакви държави. Първоначално той се развиваше само в България. Сега една от десетте сюжетни линии се развиват в България.

Всички потърсени ли откликнаха?

Получих много откази, може би над 95%. Много хора си триеха акаунтите, защото смятаха, че съм разследващ журналист или представител на нравствена полиция. Има и такава в част от държавите. Но аз не ги търсих, за да ми разкажат историите си и аз да ги опиша в книга, а по-скоро да ме въведат в контекста на собствената си държава.

Коя е най-жестоката история?

Има една-единствена история в книгата, която е и най-жестоката история. Тя е историята на едно изнасилване. Всичко друго е плод на моята фантазия и някакви щрихи от реални сюжети и реални хора.

Коя история ти беше най-трудно да разкажеш?

Най-трудната история беше на Нае-Ил. Това е едно момиче от Северна Корея, което емигрира в Китай, оттам попада в Сеул, Южна Корея. Аз се опитах да получа информация от Северна Корея, не успях. И въпреки че това е фикция, такива неща се случват всеки божи ден. Това, един млад човек там да изгуби семейството си и да бъде продаван като стока напред-назад из някакви държави, е напълно нормално. Това е крайно жестоко и на мен ми беше много натоварващо да проучвам и изграждам тази история.

Доколко “Не казвай на мама” е роман и доколко социален проект?

Това е и социален проект и мога да кажа и кауза. Може би заради това толкова хора я припознаха.

Как популярни личности я припознаха като кауза за себе си?

Работя в телевизията от близо 20 години и това създава много контакти с много хора. С част от тези хора съм станал и приятел. Изпратих им текста, харесаха го и се включиха.Особено искам да благодаря на Наталия Симеонова, която взе присърце книгата. Не само, че записа един от героите за аудиоверсията, но при всяка своя поява говореше за тази книга. Десетки популярни хора се включиха, вярвам, че повече заради текста, отколкото заради мен.

Какви отзиви срещна, вече година след издаването?

Още миналата пролет получих един от най-ценните отзиви за тази книга от хетеросексуално момче. Познаваме от фитнес и реши да си вземе книгата. Каза, че тя му е променила нагласата към тези хора, която по-скоро е била негативна. Осъзнал, че и те са хора като всички други, имат същите чувства, същите емоции, същите проблеми.

Още от интервюто със Станчо Станчев прочетете на сайта на Ladyzone.